разшъта

Речник на българския език

1. разшъта — сег. вр., 3 л., ед. ч.

разшъта е производна форма на разшътам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. разшъта — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

разшъта е производна форма на разшътам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. разшъта — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

разшъта е производна форма на разшътам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).