разшумявало

Речник на българския език

1. разшумявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разшумявало е производна форма на разшумявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разшумявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разшумявало е производна форма на разшумявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. разшумявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

разшумявало е производна форма на разшумявам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. разшумявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

разшумявало е производна форма на разшумявам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).