разшумвало

Речник на българския език

1. разшумвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разшумвало е производна форма на разшумвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разшумвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разшумвало е производна форма на разшумвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. разшумвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

разшумвало е производна форма на разшумвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. разшумвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

разшумвало е производна форма на разшумвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).