разширочил

Речник на българския език

1. разширочил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разширочил е производна форма на разшироча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разширочил — мин. деят. св. прич. м. р.

разширочил е производна форма на разшироча (мин. деят. св. прич. м. р.).