разшил

Речник на българския език

1. разшил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разшил е производна форма на разшия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разшил — мин. деят. св. прич. м. р.

разшил е производна форма на разшия (мин. деят. св. прич. м. р.).