разчукало

Речник на българския език

1. разчукало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разчукало е производна форма на разчукам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разчукало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разчукало е производна форма на разчукам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. разчукало — мин. деят. св. прич. ср. р.

разчукало е производна форма на разчукам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. разчукало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

разчукало е производна форма на разчукам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).