разчукал

Речник на българския език

1. разчукал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разчукал е производна форма на разчукам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разчукал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разчукал е производна форма на разчукам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. разчукал — мин. деят. св. прич. м. р.

разчукал е производна форма на разчукам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. разчукал — мин. деят. несв. прич. м. р.

разчукал е производна форма на разчукам (мин. деят. несв. прич. м. р.).