разчоплело

Речник на българския език

1. разчоплело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разчоплело е производна форма на разчопля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разчоплело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

разчоплело е производна форма на разчопля (мин. деят. несв. прич. ср. р.).