разчовъркал

Речник на българския език

1. разчовъркал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разчовъркал е производна форма на разчовъркам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разчовъркал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разчовъркал е производна форма на разчовъркам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. разчовъркал — мин. деят. св. прич. м. р.

разчовъркал е производна форма на разчовъркам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. разчовъркал — мин. деят. несв. прич. м. р.

разчовъркал е производна форма на разчовъркам (мин. деят. несв. прич. м. р.).