разчленявал

Речник на българския език

1. разчленявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разчленявал е производна форма на разчленявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разчленявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разчленявал е производна форма на разчленявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. разчленявал — мин. деят. св. прич. м. р.

разчленявал е производна форма на разчленявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. разчленявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

разчленявал е производна форма на разчленявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).