разчистило

Речник на българския език

1. разчистило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разчистило е производна форма на разчистя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разчистило — мин. деят. св. прич. ср. р.

разчистило е производна форма на разчистя (мин. деят. св. прич. ср. р.).