разчистил

Речник на българския език

1. разчистил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разчистил е производна форма на разчистя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разчистил — мин. деят. св. прич. м. р.

разчистил е производна форма на разчистя (мин. деят. св. прич. м. р.).