разциврел

Речник на българския език

1. разциврел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разциврел е производна форма на разцивря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разциврел — мин. деят. несв. прич. м. р.

разциврел е производна форма на разцивря (мин. деят. несв. прич. м. р.).