разцвърчал

Речник на българския език

1. разцвърчал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разцвърчал е производна форма на разцвърча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разцвърчал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разцвърчал е производна форма на разцвърча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. разцвърчал — мин. деят. св. прич. м. р.

разцвърчал е производна форма на разцвърча (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. разцвърчал — мин. деят. несв. прич. м. р.

разцвърчал е производна форма на разцвърча (мин. деят. несв. прич. м. р.).