разцвилел

Речник на българския език

1. разцвилел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разцвилел е производна форма на разцвиля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разцвилел — мин. деят. несв. прич. м. р.

разцвилел е производна форма на разцвиля (мин. деят. несв. прич. м. р.).