разхълцало

Речник на българския език

1. разхълцало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разхълцало е производна форма на разхълцам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разхълцало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разхълцало е производна форма на разхълцам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. разхълцало — мин. деят. св. прич. ср. р.

разхълцало е производна форма на разхълцам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. разхълцало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

разхълцало е производна форма на разхълцам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).