разхубавявал

Речник на българския език

1. разхубавявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разхубавявал е производна форма на разхубавявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разхубавявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разхубавявал е производна форма на разхубавявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. разхубавявал — мин. деят. св. прич. м. р.

разхубавявал е производна форма на разхубавявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. разхубавявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

разхубавявал е производна форма на разхубавявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).