разхубавеело

Речник на българския език

1. разхубавеело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разхубавеело е производна форма на разхубавея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разхубавеело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

разхубавеело е производна форма на разхубавея (мин. деят. несв. прич. ср. р.).