разхубавеел

Речник на българския език

1. разхубавеел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разхубавеел е производна форма на разхубавея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разхубавеел — мин. деят. несв. прич. м. р.

разхубавеел е производна форма на разхубавея (мин. деят. несв. прич. м. р.).