разхленчвало

Речник на българския език

1. разхленчвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разхленчвало е производна форма на разхленчвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разхленчвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разхленчвало е производна форма на разхленчвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. разхленчвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

разхленчвало е производна форма на разхленчвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. разхленчвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

разхленчвало е производна форма на разхленчвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).