разхленчвал

Речник на българския език

1. разхленчвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разхленчвал е производна форма на разхленчвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разхленчвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разхленчвал е производна форма на разхленчвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. разхленчвал — мин. деят. св. прич. м. р.

разхленчвал е производна форма на разхленчвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. разхленчвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

разхленчвал е производна форма на разхленчвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).