разхлабел

Речник на българския език

1. разхлабел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разхлабел е производна форма на разхлабя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разхлабел — мин. деят. несв. прич. м. р.

разхлабел е производна форма на разхлабя (мин. деят. несв. прич. м. р.).