разхитил съм

Речник на българския език

1. разхитил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

разхитил съм е производна форма на разхитя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. разхитил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

разхитил съм е производна форма на разхитя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).