разхитило е

Речник на българския език

1. разхитило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разхитило е е производна форма на разхитя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разхитило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разхитило е е производна форма на разхитя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).