разхитили

Речник на българския език

1. разхитили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

разхитили е производна форма на разхитя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. разхитили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

разхитили е производна форма на разхитя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).