разхити

Речник на българския език

1. разхити — сег. вр., 3 л., ед. ч.

разхити е производна форма на разхитя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. разхити — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

разхити е производна форма на разхитя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. разхити — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

разхити е производна форма на разхитя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. разхити — повелително наклонение, ед. ч.

разхити е производна форма на разхитя (повелително наклонение, ед. ч.).