разхилил е

Речник на българския език

1. разхилил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разхилил е е производна форма на разхиля (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разхилил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разхилил е е производна форма на разхиля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).