разхилил

Речник на българския език

1. разхилил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разхилил е производна форма на разхиля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разхилил — мин. деят. св. прич. м. р.

разхилил е производна форма на разхиля (мин. деят. св. прич. м. р.).