разхвърчали

Речник на българския език

1. разхвърчали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

разхвърчали е производна форма на разхвърча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. разхвърчали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

разхвърчали е производна форма на разхвърча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. разхвърчали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

разхвърчали е производна форма на разхвърча (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. разхвърчали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

разхвърчали е производна форма на разхвърча (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).