разхвърчал

Речник на българския език

1. разхвърчал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разхвърчал е производна форма на разхвърча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разхвърчал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разхвърчал е производна форма на разхвърча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. разхвърчал — мин. деят. св. прич. м. р.

разхвърчал е производна форма на разхвърча (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. разхвърчал — мин. деят. несв. прич. м. р.

разхвърчал е производна форма на разхвърча (мин. деят. несв. прич. м. р.).