разхвърчавал си

Речник на българския език

1. разхвърчавал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

разхвърчавал си е производна форма на разхвърчавам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. разхвърчавал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

разхвърчавал си е производна форма на разхвърчавам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. разхвърчавал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

разхвърчавал си е производна форма на разхвърчавам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).