разхвърчавало

Речник на българския език

1. разхвърчавало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разхвърчавало е производна форма на разхвърчавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разхвърчавало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разхвърчавало е производна форма на разхвърчавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. разхвърчавало — мин. деят. св. прич. ср. р.

разхвърчавало е производна форма на разхвърчавам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. разхвърчавало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

разхвърчавало е производна форма на разхвърчавам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).