разхвърчавал

Речник на българския език

1. разхвърчавал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разхвърчавал е производна форма на разхвърчавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разхвърчавал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разхвърчавал е производна форма на разхвърчавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. разхвърчавал — мин. деят. св. прич. м. р.

разхвърчавал е производна форма на разхвърчавам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. разхвърчавал — мин. деят. несв. прич. м. р.

разхвърчавал е производна форма на разхвърчавам (мин. деят. несв. прич. м. р.).