разхвърлял си

Речник на българския език

1. разхвърлял си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

разхвърлял си е производна форма на разхвърлям (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. разхвърлял си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

разхвърлял си е производна форма на разхвърлям (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. разхвърлял си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

разхвърлял си е производна форма на разхвърлям (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).