разхвърляло е

Речник на българския език

1. разхвърляло е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разхвърляло е е производна форма на разхвърлям (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разхвърляло е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разхвърляло е е производна форма на разхвърлям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. разхвърляло е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разхвърляло е е производна форма на разхвърлям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).