разхвърляла

Речник на българския език

1. разхвърляла — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

разхвърляла е производна форма на разхвърлям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. разхвърляла — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

разхвърляла е производна форма на разхвърлям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. разхвърляла — мин. деят. св. прич. ж. р.

разхвърляла е производна форма на разхвърлям (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. разхвърляла — мин. деят. несв. прич. ж. р.

разхвърляла е производна форма на разхвърлям (мин. деят. несв. прич. ж. р.).