разхвърлял

Речник на българския език

1. разхвърлял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разхвърлял е производна форма на разхвърлям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разхвърлял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разхвърлял е производна форма на разхвърлям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. разхвърлял — мин. деят. св. прич. м. р.

разхвърлял е производна форма на разхвърлям (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. разхвърлял — мин. деят. несв. прич. м. р.

разхвърлял е производна форма на разхвърлям (мин. деят. несв. прич. м. р.).