разхвърлил е

Речник на българския език

1. разхвърлил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разхвърлил е е производна форма на разхвърля (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разхвърлил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разхвърлил е е производна форма на разхвърля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).