разхвърлил

Речник на българския език

1. разхвърлил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разхвърлил е производна форма на разхвърля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разхвърлил — мин. деят. св. прич. м. р.

разхвърлил е производна форма на разхвърля (мин. деят. св. прич. м. р.).