разхвърлело

Речник на българския език

1. разхвърлело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разхвърлело е производна форма на разхвърля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разхвърлело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

разхвърлело е производна форма на разхвърля (мин. деят. несв. прич. ср. р.).