разхвърлели

Речник на българския език

1. разхвърлели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

разхвърлели е производна форма на разхвърля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. разхвърлели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

разхвърлели е производна форма на разхвърля (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).