разхвърлел

Речник на българския език

1. разхвърлел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разхвърлел е производна форма на разхвърля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разхвърлел — мин. деят. несв. прич. м. р.

разхвърлел е производна форма на разхвърля (мин. деят. несв. прич. м. р.).