разхалтавял

Речник на българския език

1. разхалтавял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разхалтавял е производна форма на разхалтавям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разхалтавял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разхалтавял е производна форма на разхалтавям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. разхалтавял — мин. деят. св. прич. м. р.

разхалтавял е производна форма на разхалтавям (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. разхалтавял — мин. деят. несв. прич. м. р.

разхалтавял е производна форма на разхалтавям (мин. деят. несв. прич. м. р.).