разхалтавело

Речник на българския език

1. разхалтавело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разхалтавело е производна форма на разхалтавя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разхалтавело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

разхалтавело е производна форма на разхалтавя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).