разхайтила е

Речник на българския език

1. разхайтила е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

разхайтила е е производна форма на разхайтя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. разхайтила е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

разхайтила е е производна форма на разхайтя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).