разхайтеше

Речник на българския език

1. разхайтеше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

разхайтеше е производна форма на разхайтя (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. разхайтеше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

разхайтеше е производна форма на разхайтя (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).