разхайлазвал си

Речник на българския език

1. разхайлазвал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

разхайлазвал си е производна форма на разхайлазвам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. разхайлазвал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

разхайлазвал си е производна форма на разхайлазвам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. разхайлазвал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

разхайлазвал си е производна форма на разхайлазвам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).