разхайлазвало

Речник на българския език

1. разхайлазвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разхайлазвало е производна форма на разхайлазвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разхайлазвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разхайлазвало е производна форма на разхайлазвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. разхайлазвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

разхайлазвало е производна форма на разхайлазвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. разхайлазвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

разхайлазвало е производна форма на разхайлазвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).