разфучеше

Речник на българския език

1. разфучеше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

разфучеше е производна форма на разфуча (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. разфучеше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

разфучеше е производна форма на разфуча (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).