разфучаха

Речник на българския език

1. разфучаха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

разфучаха е производна форма на разфуча (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. разфучаха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

разфучаха е производна форма на разфуча (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).